Зъбни имплантати. Методи на имплантиране

Методи на имедиатно имплантиране – веднага след изваждане на зъби, се поставят зъбни имплантати.

Методи на открито имплантиране – след имплантацията, зъбният имплантат или части от него преминават през лигавицата и се виждат.

Методи на покрито имплантиране – след имплантацията, имплантата остава скрит, “погребан” под лигавицата и не се вижда.

За имедиатно /непосредствено/ имплантирaне – говорим когато имплант се поставя веднага след изваждането на зъб. Възможно е веднага върху него да се постави коронката, т.е. Вие идвате със зъб и си отивате със зъб – тогава казваме, че имаме и имедиатно /непосредствено/ протезиране.

Предимства:

  • Цялостно съкращаване времето на лечение.
  • Липса на резорбтивни и атрофични процеси в костта /максимално запазен обем/.

Недостатъци:

  • Риск от неточно 3D позициониране на импланта при недостатъчен опит на имплантолога.
  • Периода за изчакване /настъпване на остеоинтеграция/ често се удължава.

За открито имплантиране – трансгингивално /презлигавично/ говорим, когато на мястото на отдавна извадени зъби с помощта на машинен инструмент се прави малък отвор през лигавицата на челюстта и през него се полагат имплантатите в костта. Части от зъбните имплантатите остават видими. Напълно е възможно Вие да излезете от стоматологичния кабинет с коронки върху зъбните имплантати или с мостова конструкция и Вашите усещания да бъдат като за собствени зъби.

Предимства:

  • При този метод е необходима само една лека и щадяща оперативна интервенция.
  • След операцията и в следващите дни няма и следа от оток, болка, неприятни усещания – сякаш нищо не се е случило.
  • Не се нарушава трофиката на костта.

Недостатъци:

  • Методът е рисков при недостатъчен обем кост. Ако не се направи ламбо костта може да бъде увредена, възможно е Вие никога вече да не може да бъдете лекувани със зъбни импланти.

Необходимо е имплантатната система да позволява приложението на тази методика при минимални рискове за Вас. Малко имплантатни системи позволяват методиката да се ползва, без да се отпрепарира ламбо / без да се оголва костта/. Откритото имплантиране е възможно и чрез ламбо / с оголване на костта/ – тогава изброените предимства отпадат, но за сметка на това е по-сигурно.

За покритото имплантиране – говорим, когато имплантите се покриват с предварително отпрепарираната лигавица и периост /костта се забелва/. Те остават покрити, “погребани” под нея, докато настъпи остеоинтеграцията между имплантат и кост. Методиката се практикува при по-сложни клинични ситуации, които за съжаление са по-чести. При тези случаи обема на наличната кост често е по-малък и е необходимо изключително прецизно поставяне на зъбния имплантат. За предварителна диагностика се използва КТГ. Необходими са приблизително три месеца за долна челюст и четири за горна, за да завърши процесът на остеоинтеграция /здрава костно-имплантатна връзка/. След този период се пристъпва към разкриване на имплантите чрез втора оперативна интервенция и поставяне на гингиво-оформители /сулкусформери/. След около 10-12 дни те се свалят и се поставят предварително избраните надстройки /абатмъни/ чрез т.н. planing set. Неговото използване е изключително важно, за да се избере най-подходящата надстройка за последващото протезиране. Само качествените, добри, съвременни системи имат такъв planing set. След фиксиране на абатмъните следва взимане на необходимите отпечатъци /мерки/ и изработване на постоянните протезни конструкции - коронки мостове в лабораторията. Лечението се финализира с поставянето им върху зъбни имплантати в устата на пациента.

Предимства:

  • Прецизност и сигурност по отношение поставянето на зъбните имплантати.
  • Възможност за използване на по-сложни методи на имплантиране.

Недостатъци:

  • Оперативната интервенция е сравнително по-травматична.
  • Често се случва, след операцията в следващите дни да има оток, болка и неприятни усещания. Те могат да бъдат повлияни чрез предварителна премедикация /вземане на лекарства предписани от денталния лекар/.
  • Необходимост от втора по-малка по обем операция за разкриване на имплантите.

Съществуват и сложни методи, които ние използваме в нашата практика при липса на достатъчен обем кост. Те са:

  • Костно заместителни присадки.
  • Мануален метод на костна експанзия при открито и покрито имплантиране.
  • Пиезо-хирургичен метод на костна експанзия при покрито имплантиране с използване на костно заместителни присадки.
  • Методи на синус лифтинг с и без използване на костно заместителни присадки.

Използването на тези методи разширява показанията за приложение на зъбните импланти в почти всички клинични случаи.

Познанието и прилагането на различни методи от имплантолога може да увеличи възможностите Вие да бъдете лекувани с помощта на зъбни имплантати. Много често се налага прилагането на отделни елементи от различни методики. Принципно ние застъпваме тезата, че е необходимо пациентите да бъдат лекувани с най-сигурния и най-малко инвазивен метод. Това не винаги може да стане и преценката каква методика да се използва, е само на денталния лекар в полза на пациента. Това е метод, който ще доведе до:

  • най-голям процент вероятност за успех.
  • най-съкратен период за осъществяването на целия лечебен процес.
  • най-лек за пациента следоперативен период.

Необходима е специална апаратура, с която ние разполагаме. Тя дава възможност за обработка на твърди костни структури с три основни предимства:

  1. не настъпват процеси на некроза в костните структури /загниване на кост/
  2. не се поразяват околни меки тъкани
  3. дава се възможност за лесно взимане на собствена костнозаместителна присадка

Методът по който трябва да се извърши лечението със зъбни имплантати, зависи от конкретната клинична ситуация и от хирургичния и протетичен лечебен план.