Зъбни импланти. Методи на имплантиране

Кой метод за поставяне на зъбни импланти е най-подходящ в моя случай?

  1. Метод на имедиатно /непосредствено/ имплантиране – веднага след изваждане на зъбите се поставят зъбни импланти. Може да се поставят временни корони върху зъбните импланти в предните области на устата, докато настъпи остеоинтеграцията на зъбните импланти и оздравяване на меките тъкани. Не се препоръчва поставяне на временни коронки в задните области - изключение се прави при мостови конструкции тип подкова с дъгова стабилизация. Не се препоръчва поставяне на постоянни конструкции веднага след поставянето на зъбните импланти. За оформяне на меките тъкани са необходими приблизително 2 месеца.

Предимства:

  • Цялостно съкращаване времето на лечение.
  • Вие идвате със зъб /зъби/ и веднага си отивате със зъб - временна коронка.
  • Опростена оперативна интервенция.
  • Не се нарушава храненето на костта. Намаляване на резорбтивните и атрофични процеси в костта /максимално запазен обем/ след поставяне на зъбни импланти.
  • Запазване на меките тъкани и оттам естетиката при предни зъби чрез временни коронки.

Недостатъци:

  • Риск от неточно 3D позициониране на импланта при недостатъчен опит на имплантолога.
  • Необходимост от използване на костозаместителни присадки /КЗП/.
  1. Метод на открито имплантиране – зъбите са извадени най-малко два месеца преди да се поставят зъбни импланти. Времето е необходимо за оздравяване на меките тъкани. Сулкусформерите /временни елементи които оформят меките тъкани до тяхното оздравяване/ преминават през лигавицата и се виждат. Откритото имплантиране може да бъде два вида:

- Трансгингивално - без ламбо и допълнителнителни шевове. С помощта на машинен инструмент се прави малък отвор през лигавицата на челюстта и през него се поставят зъбни импланти в костта.

- С ламбо - лигавицата се отпрепарира и след поставяне на зъбни импланти тя се зашива.

Предимства:

  • При трансгингивално поставяне на зъбни импланти е необходима само една лека и щадяща оперативна интервенция.
  • След операцията и в следващите дни няма и следа от оток, болка, неприятни усещания – сякаш нищо не се е случило.
  • Не се нарушава храненето на костта.
  • При поставянето с ламбо /отпрепариране на лигавицата/ имаме добър визуален контрол върху костта за поставяне на зъбни импланти.

Недостатъци:

  • Трансгингивалният метод е рисков при недостатъчен обем кост.
  • При трансгингивалния метод се отнемат меки тъкани, които са особенно важни за естетиката и продължителната успеваемост при лечението със зъбни импланти.    
  1. Метод на покрито имплантиране – зъбите са извадени най-малко два месеца преди да се поставят зъбни импланти. Времето е необходимо за оздравяването на меките тъкани. Покритото имплантиране винаги се извършва с ламбо. След имплантацията, зъбните импланти остават скрити, “погребани” под лигавицата и не се виждат, до завършване на остеоинтеграционните процеси. Когато обема на костта е по-малък, необходимо е да се извърши предварителната процедура аугментация на костта за нейното удебеляване. Четири месеца след поставяне на зъбни импланти те се разкриват чрез нова оперативна интервенция. Поставят се сулкус формери, за оформяне на меките тъкани. При тази втора операция ако се прецени, че меките тъкани са малко по обем, може да се направи и допълнителна процедура за увеличаване на меките тъкани над зъбните импланти - CTG. Сулкусформерите се свалят след около 10-12 дни и се поставят предварително избраните надстройки /абатмъни/ чрез т.н. planing set. Неговото използване е изключително важно, за да се избере най-подходящата надстройка за последващото протезиране. Само качествените, добри, съвременни системи имат такъв planing set. След фиксиране на абатмъните следва взимане на необходимите отпечатъци /мерки/ и изработване на постоянните протезни конструкции - коронки и мостове в лабораторията. Лечението се финализира с поставянето им върху зъбни импланти в устата на пациента. Съвременният метод за протезиране е коронките и мостовете да са завинтващи се. Циментираните коронки и мостове имат редица недостатъци. За тях ще прочетете в статията - “зъбни импланти - методи на протезиране.”

Предимства:

  • Прецизност и сигурност по отношение поставянето на зъбните имплантати - добър визуален контрол.
  • Максимална сигурност за настъпване на остеоинтеграционните процеси между зъбни импланти и кост.

Недостатъци:

  • Оперативната интервенция е сравнително по-травматична.
  • Често се случва, след операцията в следващите дни да има оток, болка и неприятни усещания. Те могат да бъдат предотвратени  чрез предварителна премедикация /вземане на лекарства предписани от денталния лекар/.
  • Необходимост от втора по-малка по обем операция за разкриване на имплантите.
  1. Върху тези основни методи за поставяне на зъбни импланти, могат да се надграждат и допълнителни хирургични техники, които ние използваме ежедневно в нашата практика при липса на достатъчен обем кост.

Те са:

  • Костно заместителни присадки.
  • Мануален метод на костна експанзия при открито и покрито имплантиране.
  • Пиезо-хирургичен метод на костна експанзия при покрито имплантиране с използване на костно заместителни присадки.
  • Методи на синус лифтинг - латерален и крестален с и без използване на костно заместителни присадки. При латералния синус-лифтинг са възможни два варианта - с или без поставяне на зъбни импланти. Кой от двата варианта ще се предпочете, зависи дали е възможно да се осигури начална /инициална/ стабилност на зъбните импланти. При възможност от поставяне на зъбни импланти операцията е една. Ако се прецени, че не бива да се поставят зъбните импланти веднага, операциите са две.

Използването на различни хирургични техники разширява показанията за приложение на зъбните импланти в почти всички клинични случаи.

Познанието и прилагането на различни методи и техники от имплантолога може да увеличи възможностите, Вие да бъдете лекувани качествено с помощта на зъбни импланти.

Принципно ние застъпваме тезата, че е необходимо пациентите да бъдат лекувани с най-сигурния и най-малко инвазивен хирургичен метод.

Факта, че съществуват много на брой методи и техники за поставяне на зъбни импланти, сам по себе си говори, че няма универсален метод и техника, за които да се каже - те са най-добрите.

Преценката каква хирургична методика ще се използва, колко на брой и какви техники  ще се използват при хирургичните процедури - операции за поставяне на зъбни импланти е само на денталния лекар в полза на пациента. 

© 2018 DentaConsult. All Rights Reserved.